Красимир Вардиев - Гася цигари в ръцете си
Цигари гаснат в ръцете на времето. Мрачните пътеки на смъртта са покрити със сълзи. Сами сме със стиховете на Красимир Вардиев и друго няма.
фаталистично създание
аз ли съм ужасената мравка
втренчена в приближаващата подметка
въртяща набързо в главата си
мравешкия си живот
извлачените трохи и сламки
построените мравуняци
ежедъждните бедствия катаклизми
малките потопи
с многобройните си жертви
или какви ги говоря
аман от олицетворения
може ли една мравка
да се ужасява
надали може
мравката е
детерминирана в носенето
на трохи и семки
прекалено заета да живее
за да разбере че умира
*
гася цигари във ръцете си
и гледам как не ми остават белези
чинно подчинявам времето
по-глупаво нещо не съм вярвал
вътрешната красота избуява обзема
и докато се усетиш те изтърбушила
стаята мирише на умряло животно
години след смъртта на котката
аз съм стар будоар с увехнали цветя
Сирил Колар Бернар-Мари Колтес къде сте
защо и мрачните пътеки са утъпкани
пристрастяването към забранени плодове
е бавен път с мантинели край очите
няма свръхдоза има дефицити
има бавно накъртване
прасковено скапване чийто мъх
се слива със мъха на плесента
има картонени торти по старите снимки
сам съм друго няма
*
и царската дъщеря
плакала плакала
и плакала
напълнила две езера
сълзи
и накрая се разплакала
истински
защото от подсмърчане
пропуснала да забележи
принца
и той си бил отишъл
*
на миленчо забунов
помниш ли помниш ли
тихия двор в циганската махала
във варна
обсаден от викове и песни
сред водовъртеж от случвания
тридневнитe сватби с разноцветните
булки
как гонехме пожарните с балканчетата
и се целехме с барабонки
през стари флумастри
когато нямахме пари
за семки
ядките на липата
ставаха семки
пушехме чубрица и се хилехме
със зелени зъби
*
за какво ми са славеите
щурците и хризантемите
трам маргаритка
обича ме не ме обича
вишневия цвят
и всичките там
атрибути на любовниците
когато те виждам
толкова рядко
за какво ми са
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022
