Атанас Петров - Пидирас

Възхваляме измислени богове за местна употреба. Познанието се излива отвсякъде. Животът си върви в разказа на Атанас Петров.

Александър Арнаудов

Пидирас

   Това съм запомнил от дядо си, приседнал на масата с изтъркана мушамена покривка с кана домашно вино и чаша в ръка.

   Пидираси бяха тия, които не искаха да ми разменят кокоше яйце за вафла в селския магазин, на мен – петгодишния сополанко. Пидираси бяха чантаджиите в селската кооперация, които поставяха немислимите норми за събиране на кокоши яйца от района, сякаш дядо ми оплождаше кокошките и мътеше яйцата им. И много пидираско беше когато тия си измислиха АПК и мерата на селата трябваше да се мести в полза на съседното село... Назряваше бунт, разбира се винаги на масата и с червено вино, и все пак бунт... И тогава тръгнаха пидираси да вразумяват от къща на къща, и налагат пидираската си справедливост... Отлей му вино и го посипи с пепел... Трябваше да порасна и разбера дядовите си заблуди. Не е било "пидирас", а педераст. Разбира се това го дължа на образователната ни система... И най-вече на учителката ни по български език другарката "Еди коя си". Колко е бил прост дядо ми и колко влюбен в земята си. Та тия същите, модернизирани, ни строяваха под строй, нас – хлапетата и в марш, в учителската стая подредени като в аптека да съзерцаваме погребението на Гагарин... Симпатяга и не знаех да плача ли, да страдам ли... Най-усърдните плачеха. Дундех се в ъгъла и гледах русата плитка на Илонка, ей така, без да знам защо... Това беше по-вълнуващо от сивия екран на "Стадиона". По вълнуващо от всяка смърт... И трябваше да мине време, и още образование, за да разбера, че педерастията касаеше навлизане на мъжко членче в мъжко дупе. Дядо ми щеше да се обърне в гроба... А му беше голяма мечта, особено след смъртта на баща ми, да ме изучи... И как да му обясня... Крачейки през необятните образователни простори разбрах що е джендър. Три пъти четох Стамбулската конвенция. Осъзнах права и свободи, равнопоставеност и право на съществуване. Познанието се изливаше отвсякъде. "Случих на добра жена" и това познание ме вразуми и вкара в коловоза на съществуването. Ръкоплясках неистово на глупаците накичени със скрижалите на власт, привеждах се в името на доброто, лижех подметки /повръщайки тайно/. Възхвалявах измислени богове за местна употреба... Бях толкова добър и съм, и животът...

   Животът си върви...

Но колчем погледна към небето виждам дядо как събира яйцата на небесните кокошки и чувам гръмотевичния му глас... "Пидирас, пидирас"...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021