Диана Димитрова - Между джин и дзен

Ябълката на раздора отдавна е поникнала. Посяваме тишината на рамото си. Мислите изчезват в поезията на Диана Димитрова.

Александър Арнаудов

*
в началото бе словото
а после аз дойдох
и тишина посях на рамото ти

*
ябълката на раздора отдавна е посята
сега я отхапваш
вкусваш
дъвчеш я бавно
а когато я изядеш цялата
играта свършва
и започва истинската история
в която няма статисти и дубльори
are you in?

*
след последната цигара време догарящите мисли ще изчезнат
кремирани
от руините на битието ще изградя храм за паднали ангели
и ще възкръсна върху теб
по-няма от риба
по-кървава от вино
само ако повярваш

*
гриф на китара си между пръстите
ключ сол по петолинието ми
риф от ненаписана песен

*
търся те като дума в пространството на неизказаното намирам те само като тишина в сърцето ми

*
Между джин и дзен
from out of nowhere
ме намира Годо

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021