Ангел Николов – Краят на света

КРАЯТ НА СВЕТА
В ОКОТО НА ЩУРЕЦ

Аз съм последният от Висшите. Това е каста, създадена след многобройните опити през последните няколко хиляди години земният човек да бъде подменен с копия, не различаващи се с нищо външно, но изцяло променен според многобройните постижения на науката. Трябва да призная, че вероятно и аз щях да бъда изключен според една от заповедите от Книгата на Капитата, както ни наричаха, ако по време на едно от излизанията в забранената зона, живеех в дом-капсула заради вредните за нас дъждове и нетърпимата дори за нас активност на слънцето. Горската местност изглеждаше плачевно, дърветата бяха хилави, а тревите и ниските храсти отдавна бяха изчезнали. Бях решил да огледам една падина, където скенерите ми бяха засекли някаква форма на живот, нещо твърде рядко, за да го приема на доверие. Вече бях стигнал до набелязания на картата участък, когато срещу мен се изправи огромно, почти половин метър дълго животно, което веднага познах въпреки неестествената му телесна маса. Най-голямо впечатление ми направиха очите му. Бях попаднал на мутирал екземпляр, преживял вероятно безброй промени. Не изглеждаше опасен. Но очите му бяха изключително изразителни. Приличаха на два кръгли екрана, в единия виждах себе си,  а в другия се излъчваха безброй кадри от различни времена, очевидно хаотични поради някаква повреда. 

       Щурецът присви нозе и очите ни се  срещнаха на една височина. Окото, което ме наблюдаваше, леко притъмня. Тогава чух гласа му, наподобяващ човешкия, но очевидно възпроизвеждан чрез някакъв механизъм.

-Ти си Капита, нали?

-Да, при това последният – отвърнах спокойно.

-Зная, аз ви наблюдавам от хилядолетие. Един от лудите ви учени реши, че някой трябва да записва случващото се на планетата преди и след като тя самата изчезне. Пригоден съм да излетя в последният момент от нейния живот.  

-Не познавам такъв учен… - казах.

-Тогава имаше много луди, президенти, олигарси, хора, които искаха да убиват и убиваха без да ценят живота. Светът беше полудял, луди бяха не само тези, които управляваха, но и обикновените хора, Това се случи в началото на двайсет и първи век, нещо се промени, може да е било съзнателно, епидемии, лаборатории, които произвеждаха болести, а огромни заводи скъпи лекарства, от които нямаше никаква полза. Животът вече нямаше цена. Моят луд учен веднъж каза, че човекът си е изживял времето и сам си е сложил въжето на шията. Нямах представа какво означава този израз, а той само се засмя и добави, че е направил единствено възможното нещо в свят като този, бил оставил чрез мен предупреждение към Вселената. Човекът имал очи, но бил сляп, имал уши, но бил глух, имал мозък, но не го използвал. Веднъж, беше се ядосал, ме постави на дланта си и дълго ме гледа. После каза важно:

-Ще ги изиграя, ще направя от теб вечно същество, за да запишеш всичко, което се случва и да го отнесеш далече в някой друг свят, в който няма луди. 

Бях се научил да говоря човешкия език, а и растях на телесна маса, усещах промените, но не можех да направя нищо. Бях попаднал случайно в кабинета му през отворения прозорец и останах в него до смъртта на лудия. Защото той ме забеляза и обяви, че съм единственото същество на земята, което не показва признаци на лудост. Всички други показваха. Не само хората , но и първите биороботи, Те дълго сe опитваха да докажат, че са по умни от човека и накрая успяха. Нарекоха се Капитата, така и не разбрах защо. Вероятно искаха да са неразгадаеми. Но аз ги разбрах, не зная защо, но ти, един нищо и никакъв щурец, успя да преминеш през всички препятствия, изригвания на вулкани, слънчеви протуберанси и какво ли не още. Наблюдавах те. Беше различен. Веднъж дори те видях да плачеш. В онзи Институт по репродуктивна медицина, тогава хората почти бяха изгубили силата си да се възпроизвеждат. Ти вече познаваше живота такъв, какъвто е бил винаги и искрено се разтревожи. За това те избрах. Ти ще предадеш посланието на съществата, които откриеш някога. Ще си безсмъртен докато изпълниш задачата си. Това е твоята съдба, щурче!

Сега съм сам някъде в безкрайния космос. Полетът ми ще продължи още много дълго, ако не срещна съзнателни същества. Но и да се случи, ще бъда много внимателен. Моят създател ми е  внушил, че хуманоидите вероятно се срещат рядко, защото са опасни преди всичко за себе си, а след това и за самата природа. Спомняйки си неговите размисли на учен, философ и отрицател на познатото, той често споделяше с мен мисли, които днес, далече от планетата, която единствено познавам, изглеждаха безсмислени.

Веднъж, изпаднал в поредния си философски свят, без дори да ме забелязва, той сподели следното:

-Човекът трябваше да разбере твърде рано защо богът на християните никога не се е върнал в света, който той е възприемал като училище за човека. Защото е осъзнал грешката си, няма нищо по-ненаситно от човека, той е и звяр, създаващ грехове, но и опрощаващ ги. Животът и смъртта са божие дело, но всичко останало е без божието съгласие. Би трябвало да се обърне към собствените си чеда и да каже:

- Аз ви създадох, за да ме следвате, но вие бързо изгубихте дирята ми, създадохте свои митове, свои представи за насилствена смърт, за беззаконност и безхаберие, но не се опитахте да се огледате в огледалото на съвестта си. Ако бяхте погледнали, щяхте да забележите своята нравствена смърт, която за човека е по-страшна от физическата, щяхте да проумеете собствените си страсти, които родиха последните ви поколения. Скоро няма да имате нищо друго освен бедствия, войни, смърт и изчезване ви.

Моето проклятие е жестоко, но справедливо. Вече няма да има Содом и Гомор, целият ви свят ще бъде Содом и Гомор, с вашите оръжия по вашите глави, с вашата гордост по вашите гробове, които никой никога няма да намери. 

Напред проблесна слънчев лъч, окото на щуреца, което следеше бъдещето, просветля и се взря в далечината. То носеше цялата история на човечеството, представена като поука. Щеше да я предаде като поука. Назад щеше да останат и смъртта, и животът във вида, за който сега само той, малкото някога щурче, щеше да разказва. Създателят му беше го уверил, че този свят, свят на тревоги и болка,  ще бъде забравен. И нищо дребно, без значение за света на съзнателните същества, някъде там, в безкрая, няма да съществува. Защото човекът е изживял своя дял от незнанието и отвори ли си отново сърцето за живота, то ще бъде завинаги.   

Всичко научено до тук беше открито в окото на щуреца, чието тяло беше намерено в  една от най-големите пустини, близо да огромни пирамиди, чиито произход все още не беше известен на местното население. В една от тях  имаше и текст, намиращ се и в ръкописите и записите от планетата Земя, който гласеше твърде философски: 

- Във Вселената само хората се променят, но не винаги към добро или по-скоро към злото, заради което са изчезнали завинаги.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024