Рени Васева – Тоталитарен спомен

Пред магазина пием кафе с цялата захар от захарницата и нищим кварталните истории на Апокалипсиса. Денят не залязва и нощта не изгрява в тоталитарните спомени от настоящето и бъдещето на Рени Васева.

***
Моите стъпки в снега,
твоите длани, оголени.
Срещу вятъра ли вървя,
тебе ли ще догонвам?
Една стотинка за щастие,
потънала между плочите,
в тротоарените си графики
градът все ни започва.
Най-напред мене събужда,
после тебе изрязва
като осмото чудо...

Денят днес не залязва.
Бяло е, бяло е, бяло...
В кротката зимна неделя
небето тъче одеяло
за една обща постеля.
Моите стъпки в снега,
твоите длани, оголени,
ръкавиците ти държа
и през света те догонвам...

***
Разплака се пладнето с топли снежинки,
дванайсет отмина, а ние сме седнали
пред магазина и нищим поредната
квартална история. Отпиваш от бирата,
аз лижа кафето, сладни ми ужасно,
защото си сложих не само сметана,
а всичката захар, която остана
по мръсното дъно на захарницата...

Сладни ми кафето, сладни до горчиво,
минутите празни, безобични, сиви
отмиват старателно всички рани от съвест,
морални дилеми, смешни капризи
на някакво его, което изпълва
твоята същност, моята същност...

Сладнят до горчиво минутите празни,
но си спомням човека, който заспива
всяка вечер във входа, до асансьора,
завит в одеялото на милостинята дребна.
Тая сутрин на стълбите, той така ме погледна,
боже, как ме погледна в сивото утро!
И нямаше в погледа му нито капка от его,
ни грам от горчилка, упрек, ни съжаление...
Човекът на стълбите ме гледаше с обич!

***
Потънали до дъното
на своите илюзии,
софийските квартали
все още дишат. Трудно.
Ритмично се окръглят
сезоните в години,
ритмично остаряват
балкони, климатици,
заяждат пак прозорци...
Панелът е оголен
в цялата си същност
на тоталитарен спомен.
Панелът е оголен,
но в розово възкръсва
и тоя ден в стъклата,
оперените облаци
от Витоша се спускат
и ръсят по прането
дъждовни аромати,
а после над антените
гръмва изненадващо
един щастлив оркестър
с цветни инструменти -
боите на дъгата.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024