Ана Цанкова - Спусъка на спасението

Животът е прекрасен, когато не го живеем. Отиваме си без никой да ни забележи. Няма нито един спасител в ръжта там, където ни изоставя поезията на Ана Цанкова.

Александър Арнаудов

*
вървя
и вървя

през ръжта

а няма
нито един

спасител

*
топлината пълзи по тротоара
като гигантски
невидим гущер

три момичета карат колела
и впрегнат вятър
развява косите им

уличният музикант
от три часа свири
една и съща песен

някой си е отишъл

но никой не е забелязал

вените ми
са път за никъде

тъжни призраци строят мостове
над червените реки
от кръвта в тялото ми

млад бездомник наблюдава улицата
като хроникьор на времето

толкова е прекрасен живота

че чак
не му се живее

илинден

не дават да се влиза
навътре в морето

всички ги е страх
от чуждата смърт

любовта ми е котка
много бяла и бременна

лежи на слънце
в средата
на крайбрежната улица

и не може да плува
не може

хей Ърнест

когато съм тъжна
чета твоите острови на теченията

по кожата ми полепват
сол и мъгли

чакам неродените си синове
да дойдат

за да спре времето
и да заобичам прибоя

преди да захапя
дулото на живота

и натисна
спусъка
на
спасението

*

Има дни, в които просто искам да снимам облаците.
Има дни, в които всичко ми се изплъзва.
И няма нужда от житейски клишета.
И смисъл.
Просто искам да снимам облаците.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021