Венелин Бараков - Съществуването не предизвиква ужас
Тъжните дни преливат, когато оставаме сами със себе си. Сутрин врагът ни гледа в огледалото. Тъгата се наставяна в дома ни и живота губи скоростта си в есента на Венелин Бараков.
Александър Арндаудов
поезия
в тъжните дни,
монотонни,
преливащи
един в друг –
когато оставам сам със себе си –
пиша
враг
сутрин ме гледа
в огледалото
и се усмихва
есен
стъпките на лятото постепенно заглъхват
ритъмът на живот губи скоростта си
денят става къс и умислен
комините на къщите плюят дим и сажди –
една тъга
се настанява
у дома
и не иска да си отива
Нещо се случи –
На М.
смъртта не всява вече страх
краят не е плашещ
съществуването не предизвиква ужас
нещо се случи –
мечтите се превръщат в реалност
реалността – в смисъл
смисълът – в щастие
нещо се случи –
влюбих се
в теб
*
тя седеше на пейка
в парка
подръпваше нервно
цигара
наблюдаваше кой влиза
кой излиза от там
той седеше на другата
пейка
очите им се
срещат –
за пръв и последен
път
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021