Александрина Валенти - От другата врата

Минаваме от другата страна на сънищата. Спорим със смъртта, туптяща в съзнанието. Потъваме оседлани от непознатите сенки на Александрина Валенти.

Александър Арнаудов

*
След любовта,
Все трябва да започнеш отнякъде.
В сънищата минавам от другата врата,
В банята сапунът не стига да измие мириса ти по кожата,
На улицата пресичам на червено, за да не ме блъсне зеленото в очите ти,
В ресторанта келнерът отсервира пълната ти чиния и пита „Искате ли още?“
От изгрев до изгрев,
От Ла Скала до Мачу Пикчу,
От светофара до сградата,
От Пантеона до теб,
Между устните си те пазя
И спорим със смъртта.

*
Разхождаме се по брега на морето,
В град на спокойното време
Любов между всички,
ръка за ръка, с въображението,
разтворило се във въздуха.

Насред огъня от сърцата,
Прегърнали цялото любопитство,
Душата ми би искала да умре след този унес.

Празният стол, в който се заглеждаме,
Е нашето бъдеще – пиронът в таза –
Влак, който отвежда надалеч.

Няма да стигнем до никой град,
Туптящ в съзнанието ни,
Ще се превърнем в червени цветя
И меката плът на сняг.

*
Потъват целувки, пръсти, думи, очи,
Звучи джаз, който стопява костите.
Облаци бели махат за сбогом.
Реката, която тече, се руши,
И това, което се свлича от листата.

Сняг нахлува в очите ти,
В зимата на нашата любов –
Не ми стигаш никога.

Виждам лицето ти
между клоните на дърветата,
виждам нас като впряг от сенки,
които вече не мога да оседлая.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022

Previous
Previous

Наталия Недялкова - Мълчаливата книга

Next
Next

Николай Колев – Occidendum