Наталия Недялкова - Мълчаливата книга

Прогресива ГЕОМЕТРИКУС е псевдоним на Наталия Недялкова – писател, преводач и журналист. Автор на поетичните книги „В театъра на сенките“ (2014 г.), „Перила към небето“ (2017 г.), „Онзи зад вратата“ (2019 г.), „Стапица за поетски соништа“ (2021 г), книга с есеистична проза „Аз-ът, ер малък и безгласната буква“, съавтор в двуезичния сборник с руската поетеса Валентина Сергеева „Там, за зимой“/“Там, след зимата“, издаден в Санкт Петербург. Участник е в международни литературни фестивали и носител на международни награди и отличия за превод и лично творчество. Сред тях – Първа награда в раздел “Поезия” в Международния литературен конкурс “Современи кратки книжевни форми”; (Скопие, 2021 г.) и Диплома 1 степен за преводаческо майсторство и популяризацията на съвременната българска литература в Русия – от името на списанието на списанието на писателите на Русия “Невский альманах” (основан през 1825 г). Литературни творби на Наталия Недялкова са преведени и публикувани в авторитетни издания в Сърбия, Черна Гора, Северна Македония, Русия, Полша, Албания, Румъния и др.

ДЗВЕРИНИ ДНИ

Когато добрите се приберат в яслите,
а послушните – в кошарите си,
навън стихиите и вълците
празнуват Дзверини дни.

Дорде се надбягват и се надиграват,
дреха не се тъче
и се отмерва със затворени очи.
Като онази, що с меч и везни
въздава всекиму,
според заслугите:

На гладните – остри зъби,
на мъртвите – жива вода,
на премръзналите – горещи въглени
на покорните – покрив.
на вуците – Дзверини дни.

*

Шест дни писа героичен епос без чернова.
На седмия - препрочете ръкописа.
После отсече - комедия.
Но все пак - Божествена.

ИЗБОР

Между
патетиката на героичния епос
и Одата на радостта.
Между
толкова пунктуационни знаци.
Искам да бъда
Въпросителна
от черновата
на Господ.

СЪС СТИХОТВОРНИ СТЪПКИ ПРЕЗ ЖИВОТА

«И двата пътя не водят никъде, но единият има сърце»

Карлос Кастанеда

Затварям очите си,
за да видя Пътя.
Онзи път, който има сърце.

Свалям тежките обуща
на житейския опит,
за да превърна крачките му
в стихотворни стъпки.
И да вървя по пътя.
Онзи път, който има сърце.

Уча се да чета
отдясно наляво
и да превеждам Мълчаливата книга.

Някъде в снежното поле на междуредията
преминава Пътят.
Онзи път, който има сърце.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022