Николай Колев – Occidendum

Роден съм на 11.10.1953г. в село Цар Асен, Търговищка област. Имам магистърски степени по Електрохимия, 1978 и по Металургия на Цветните метали от 1990 от ХТМУ София. Близо 40 години работих в областта на цветната металургия. Публикувал съм в сп. Родна реч, във в-к Студентска трибуна, в сп. Родопи, алманах Нова българска литература 2019, 2020, 2021 на фондация Буквите, сборник „Някой докосна душата ми“ на ЛК „Орфей“ 2019, 2020 и 2021 и др. Автор съм на стихосбирките: „Милост за любовта“ 1995, „Религия на чувствата“ 1997, „Принц и клоун“ 2001, „Тъканта на живота“ 2018 и „Песни за вчера, днес и краткото ни утре“ 2021 на издателство „Многоточие“.

Епитафия

„Аз имах другар,
добър другар
но… кашляше лошо.“

Никола Й. Вапцаров

Той беше качествен
и много
примерен алкохолик.
Дневната му норма беше
седемстотин милилитра водка.
Флирт.
Някога и повече.
И никога по-малко.
Обичаше еднакво
съпругата си,
котарака Еверест
и тъничката химикалка,
с която пишеше стихотворения.
Беше добър.
Беше много
добър алкохолик.
И лош поет.
Умря си кротко.
Изтрезнял.
И потъна в забвение.

Occidendum

Убийството
не е нищо особено…
Безсмислена
и произволна граница.
Мравката
едва ли четеше нещо
с чувства възторжени,
когато я смачках неволно
между две страници.

По първи петли

„Когато Господ ходеше по земята“
На Никола Радев

В страната на сатрапите
имаха традиция.
Избираха най-гласовитите петли –
показваха им безпогрешно
времето за екзекуция
на талантливите и единаците,
на инакомислещите
в царските бардаци.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022