Александър Иванов - Дисекция на тъгата

Слънцето пада по очи. Страхът иска да стане човек. Правим дисекция на тъгата с януарската доза смъртоносни антидепресанти на Александър Иванов.

Александър Арнаудов

ДИСЕКЦИЯ НА ТЪГАТА

и сянката даже
иска да стане човек

да усети как я
целуват

или какво е да умреш от страх

*
хората ходят ниско
ниско по земята
и дали когато облаците
паднат сред тях
ще правят сянка
на птиците в небето

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022

Previous
Previous

Стефан Гончаров - Странно, гнило, тясно

Next
Next

Александър Арнаудов - Отлагаме настоящето