Айше Рубева - Другият край на света

Поредният ден от живота е към края си. Ще продължим търсенето на смисъла. Отчаянието остава на заден план в кратките разкази на Айше Рубева.

Александър Арнаудов

Цел

- Я, виж, к`во е това? Ама туй е „Щастливият принц”! – С треперещи пръсти скитникът изрови от боклука книга с гланцирана подвързия. Види се бе специално издание, на титулната страница прочете „На Мими с много обич! Мама”. Сложи в торбата книгата и продължи да търси други като се тюхкаше и ругаеше целия свят.

- Ей, махай се оттам, това е моя територия, чу ли, дръпни си мръсните лапи, ще те убия! – неистово крещеше и тичаше с все сила към боклука просяк, размахвайки дебела тояга.

- А, на мен ли говориш? – Учудено се отдръпна скитника и вдигна ръцете си горе, за да даде знак, че е невинен.

- Ще ти кажа аз на тебе! Кого си питал, от кого взе разрешение, че ми ровиш боклука? От дека си ти, не съм те виждал преди? – Още с пристигането си, задъхан от бягането, с всичка сила стовари тоягата върху главата на скитника, той падна в безсъзнание. Ругаейки яростно, просяка претърси торбата му, оттам извади три книги и къшей стар, мухлясал хляб.

- Лудия му с луд, за к`во събира книги, не си струва да се мориш за тях, вторични суровини дават много малко. – Продължи да ругае и да рови боклука.   

Писма до себе си
№532

Поредният ден от живота ми е към края си. Мъжът ми гледа телевизия, децата се прибраха по стаите си, аз измих и подсуших съдовете, изгладих за утре и седнах да пиша, както всяка вечер преди лягане. 

Днес шефа ме похвали много, а колегите ми завидяха, нека да завиждат, на мен ми е все едно. По-важното е, че и днес търсих отчаяно, но нищо не намерих. Утре ще продължа отново търсенето, може би ще успея да намеря нещо, което да ме накара да почувствам, че съм жива.   

Желание

- Можете да влезете, но не стойте дълго, все още е изтощена. – каза лекарят и позволи мъж и две деца да видят болната.

- Мамо, мамо, - плачейки по-малкото дете се опита да прегърне майка си.

- Как си, добре ли си? Защо го направи? – притеснено попита мъжът и зачака отговори.

- Мамо, обещай ми, че няма да се самоубиваш вече! – повтаряше другото дете.

- Свиждането свърши, оставете я да си почине! – каза сестрата и изведе семейството навън.

„Аз исках само да помълча малко, а вие толкова много говорите.” - си помисли жената, въздъхна тежко и затвори очи, за да избяга от светлината. 

Другият край на света

„Измий си зъбките, облечи си нощницата и лягай да спиш!” – говореше уморено гласът в телефона от другия край на света. „Добре, мамо, но ти не ми каза кога ще си дойдеш?”, плачейки отвръщаше детски глас в телефона от другия край на света и чакаше отговор, но не получаваше такъв, защото връзката прекъсваше. Тогава жената от другия край на света се сещаше, че е майка и се питаше колко ли е пораснала дъщеря й, която живееше в другия край на света.

В другия край на света се живееше трудно, но цъфтяха много цветя и ухаеха липи. В другия край на света се живееше лесно, но не цъфтяха толкова много цветя  и не ухаеха липите. Всяка вечер момичето заспиваше, гледайки през прозореца си луната и звездите, молейки се майка й по-бързо да се върне. 

В другия край на света имаше много усмихнати хора, много пари, много магазини, но звездите и луната не се виждаха от високите сгради и жената забравяше да се моли. Тя само работеше, банката й спестяваше парите и чакаше деня, в който ще отлети към другия край на света. Този ден дойде. Жената вече не се чувстваше машина, а като майка. Взе парите от банката, купи много подаръци и отлетя. Дъщеря й беше пораснала толкова много и тя не я позна. Непознатото момиче й каза: „Майка ми ми казваше по телефона да си измивам зъбите, да си обличам нощницата и да лягам да спя и аз я послушах. Вече съм голяма и ще отида да видя другия край на света.”

Майката остана сама с цъфналите цветя и ухаещите липи.

Мнение

„Следователно, трябва да се научим да бъдем толерантни, да приемем различието като част от многообразното културно наследство на България и на Европа като цяло.” С това изречение завърши доклада си за етническа и религиозна толерантност, главният експерт по вероизповеданията и го изпрати по електронната поща на министър-председателя на държавата. Предстоеше му да напише експертно мнение поискано от министерството на образованието във връзка с изучаването на предмет Религия в училище. Помисли малко и написа: „В училище трябва да се изучава единствено православно християнство, тъй като България е православна християнска държава и всички нейни граждани, без значение към коя етническа и религиозна общност принадлежат, трябва да познават официалната религия в страната. Изучаването на ислям и в частност майчин турски език е неприемливо, имайки предвид историческото ни минало.”

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023