Божидар Пангелов - Строя и дишам
Светът е тази събота, в която чуваме – “Лазаре, стани”. Въздухът ни събира и разделя. Думите са отсечен миг в поезията на Божидар Пангелов.
Александър Арнаудов
**(надежда)
О, утрините – със свежестта
на птиците.
Това дете, което скачаше като на дама,
за да не настъпи сенките.
Цъфтежа на далечните бадеми,
рисунка на ръката …
И тези диви слънчогледи на тебе подарявам
( на дланите ми слиза вятърът).
Думи нищо не значещи като:
“ Стани, Лазаре!“
Господи!
Подарявай надежда.
Световен ден на поезията
нещото, което ни обединява и
разделя
думите
точно като дялан камък
или въздух
строя и дишам
сън
листо
в листопада
Миг повече
"...миг повече далечна светлина върху лицата ни"
Марин Маринов
Какво да кажа аз,
с всичките пътувания по океаните
на старите ми географски карти?
Свободни кораби от детски сънища,
острови на тайнство,
развeни разноцветни флагове
и скъпоценни стъкълца в шепи.
Въздига се и плавно губи устрем
и корабният нос
по острата вълна.
Нагоре-надолу. Надолу-нагоре.
Отсечен миг.
И светлина.
Все по-далечна.
Все по-близка.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023