Айча Заралиева – Светлото бъдеще е тъмно

Ако не се обичаме, ще е утро и вечер без слънце. Светлото бъдеще е тъмно в новата асоциална поезия на д-р Айча Заралиева.

***
Светлото бъдеще 
е тъмно.
Aко не се обичаме,
ще е като утро
без слънце.
A кому е нужно
да сънува в мрак живота си?

***
Когато поисках да изчезнем,
ти се страхуваше.
Сега искаш да избягаш.
Сам.
От отговорностите,
работата,
децата,
кредитите
старите, новите и бъдещите жени.
Гледам те и се чудя – 
а защо изобщо те обичах?

***
Чаках да се прибереш.
За да ти разкажа
колко много ми липсваше,
какво ми се случи,
колко пъти те сънувах.

Чакаше да се видим,
за да ме имаш.
Нищо повече.
И животът продължи.

Колко много боли 
цялото това разминаване.

***
Не шофирам.
Не тренирам пред публика.
Сама си мия косата.
Сама си режа ноктите.
Сама се гримирам, но само понякога.
Проклятие!
Не съм като момиче от корица.
Но толкова много се обичам!

***
Какво те изяде отвътре?
Лошите мисли или омразата,
или всичките проклятия от миналото?
Когато събереш сили да признаеш пред себе си,
ще научиш истината
за мисълта и следствието.

***
Ако мечтите ми имаха форма,
щяха да са сфери – 
съвършено кръгли
и напълно подвластни на гравитацията.

***
Аз съм трудна за обичане.
Да срещна стойностен човек –
все така ме наричат.
Да създам семейство
да работя
да лекувам
да тренирам
да си купя жилище
да съм благоприлична.
А аз искам да живея.
Не ми стига просто да съществувам.

***
Дишай!
Усети как живота те обладава,
като най-добрия ти любовник –
толкова е хубаво,
че искаш още. Още. Още!

***
Има хора, които са като кръв – 
силни, заразни,
стигат навсякъде
и всичко зависи от тях…

***
Консумираме времето –
и скоро нищо няма да остане,
само метан и други газове.
Дори и великите умове
се разграждат до атоми.
А може би затова са Вселени

***
Една нахакана хлапачка ми припомни
как преди 10 години очаквах,
че всичко ще имам.
И го получих –
и голяма любов, 
и сбъднати мечти,
и раздяла,
и загуба, 
и предателство…
Слушам я тази русата – 
твърде цинична съм станала,
за да ѝ кажа:
„Хей, малката, внимавай какво си пожелаваш!“

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023

Previous
Previous

Иван Чорлев - Конско

Next
Next

Петър Канев – Главите на сърцето