Иван Чорлев - Конско

Любовта към хората е непозната за бруталните изроди на поезията. Шушана търси вътрешната светлина. Подаваме цигара и запалка на Иван Чорлев, докато лекуваме депресията.

Александър Арнаудов

Конско

От теб децата сигурно ще се срамуват,
да съдиш можеш, но не и да помилваш.
Хей, брутален изрод,
любовта към хората ти е непозната.
Човек човека трябва да обича
от една и съща социална класа.
Вътрешната светлина спря да свети?
Искам те! Върви си! Сбогом!
Шушана ще се люби с чужди градски поети!
Потта може да смаже две тела -
обезцветена пътна маркировка.
Подай цигара и запалка,
пази с ръце, че заваля -
в крайна сметка пречистват огън и вода.
За онзи ден, не се страхувай!
От прозореца на детската градина
няма да ти викат: Мамо

Верижна реакция

(хайку поредица)

На кръстосания път
самотен пътешественик -
слънцето гали.

Листата капят,
вятър носи жълтеникави мъртъвци -
към нищото

По река тече
животът като вода -
отминал, пропаднал.

По студения маршрут
стъпва нощем -
сенките му го следят.

Празна улица,
сред мъглата скитник -
стъпва по тротоар.

Години минаха,
а празнотата стои -
безкраен хоризонт пред нея.

Неизживяно отминалото,
в паметта вечно остава -
самотен пътник.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023