Айча Заралиева - Без спомен

Живеем във вселена, която се стреми към хаос. Цивилизацията е без значение. Страдаме от хронична депресия и липса на смисъл, в очакване на следващата диагноза от Д-р Айча Заралиева.

Александър Арнаудов

*
Остави знаците,
забрави суеверията,
пропускай думите –
заклинания не съществуват.
Само автосугестия,
че ако вярваш,
всичко ще е наред;
а то не е,
и няма как да бъде.
Живеем във Вселена,
която се стреми към хаос,
цивилизацията е нужна
просто за баланс

*
Не се научих да гледам отвисоко.
Понякога се качвам на покрива,
просто за да усетя
защо им трябват на птиците крила.

*
Не че страдаме от нелекувана депресия –
просто хронично ни липсва смисъл.
От толкова взиране в блестящи екрани
спряхме да виждаме в себе си
и това няма нищо общо
с нивата на серотонин в кръвта ни.

*
Какво равенство между половете търсим,
щом годежният пръстен
все още е мерило за щастие?

 

*
В четвъртък следобед
ме остави да се разтворя
в прегръдките ти.
Оглупяла от любов,
не помня коя бях.
Усещам само ръцете ти.
И искам само да бъда,
без спомен коя бях
и очакване коя ще стана утре.

 

*
Когато заживея другаде,
далеч от сирените на пожарната,
линейките,
фойерверките на “Невски“,
циганите на Сточна гара –
ще спя на рамото ти,
всяка нощ ще сънувам
котки, които спят,
и ще се будя от изгрева.
У дома.

 

*
Роден в брак
Ваксиниран
Проходил, проговорил
Ограмотен
Отличник
Спазващ правилата
С винаги написано домашно
Дипломиран
Завършил университет
Работещ
Плащащ данъци, такси, застраховки, сметки
Сертифициран
Никому ненужен
Пълен идиот
Издържащ всички останали

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021

Previous
Previous

Людмила Христова - Есенен вятър

Next
Next

Ива Спиридонова - Въпрос на пулс