Людмила Христова - Есенен вятър
Очите ни изплитат нови и нови облаци. Линията на съдбата се огъва под раните на времето. Настъпваме към хоризонта с текстовете на Людмила Христова.
Александър Арнаудов
*
мирис на море
уличната котка изследва
кофа след кофа
*
ваканция при баба
лепне от компот дръжката
на хвърчилото
*
повреден GPS
само димът от комините
сочи към селцето
*
късна роза
драскотината на дланта променя
линията на съдбата
*
есенна вечер
уличният продавач прибира
плюшените кученца
*
изоставен гарнизон
слънчогледите настъпват
към хоризонта
*
неделен ден
с облаците пътува
просякът
*
време за обяд
черният котарак се спуска
по сухата вишна
*
есен в квартала
носи вятърът мирис
на печени чушки
*
пълнолуние
дълбоко спи само
бездомникът
*
есенно равноденствие
на две се разделя
ятото врани
*
тишина...
опъва шия петлето-
ветропоказател
*
коларски път -
и по магарешката сянка
репеи
публ. във в-к Майничи, Япония - 20. 12. 2020
*
залитащи кокошки
внукът за пръв път вари
ракия
*
есенен вятър
прелитат все нови и нови
облаци
*
за малко да стъпя
на луната -
прогнил мост
*
от сянка в сянка
полека се отдалечава
бащината къща
*
есенна светлина
оранжеви и слънчевите
зайчета
*
паника в оркестъра
първата цигулка
кихна
*
пълнолуние
нито следа от
есенната самота
*
вятър в тополите
отлита шапката
от облаци
*
млечна мъгла
ясен само звукът
от падащите кестени
*
планинско селце
между ушите на магарето
луната
публ. в Haiku Dialogue 08.09.2021
*
до стогодишното агаве
изоставен бар -
ех, каква суша!
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021