Ива Спиридонова - Въпрос на пулс
Страхуваме се от тишинaта единствено, когато рестартира пулса си. Трансплантацията на време е неуспешна. Хоризонтът кърви от огнестрелната рана, която Ива Спиридонова остави в света ни.
Александър Арнаудов
ИЗКУСТВО
Да се опазиш
да не нараниш,
когато се обичате.
И можеш.
Х
Страхувам се от тишината
единствено когато
е равна на отсъствие.
А неизвестното
си ти.
ВЪПРОС НА ПУЛС
I.
Сърцето ми
е летопис на страст,
която ежедневно
рестартира пулса в тебе.
Туптиш ли с ритъма
на сетните ми думи?
II.
Сърцето ми
е на командно дишане,
извадиш ли го
от далечното си тяло.
Но всяка друга трансплантация
е безуспешна.
III.
Сърцето ми или Луната
си окачил на хоризонта?
Кървав е.
Залезе...
Късно е за думи.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021