Нина Желязкова - Солипсизъм

Не знаем, че сме смъртта си. Животът ни е солипсизъм от скелетата на небето. Огънят не знае, че гори в стиховете на Нина Желязкова. 

Александър Арнаудов 

*
Само предполагам, че ме има.
А може, може да ме няма.
Как да кажеш кой си?
Огънят не знае, че гори.
Прахта не знае, че била е огън.
Смъртта не знае, че била е пепел.
А ти не знаеш...
Ти не знаеш, че си Смърт.

*
Ти казваше, че няма да оставиш
Времето
да заличи...
но заличи.

Ти казваше, че няма да пропуснеш
нито..., нито...
но пропусна.

Ти казваше, че вечно ще си влюбен
във моите...и моя...
но не си.

Накрая казваше, че винаги ще помниш
тоя...и тея... на брега.
Но оня бряг се стече
във ръцете
на други...
и на друга...
И така
Потъна в Лета
тая вечер
и ти самият,
само че

забрави, че ти казах...
и ти казах...
казах, че и ти...

Сама загребах ти водата.
От шепата ми пи ли пи, додето Аз...
додето и ръката ми ти стана непозната.

*
Животът ни е солипсизъм
от скелетата на небето
да те обичам няма смисъл-
ти си прашинка, общо-взето.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021