Велислава Кандова - Обичам дъното

Времето се прокрадва в зениците. Устните са отворена рана. Обичаме дъното в стиховете на Велислава Кандова.

Александър Арнаудов

*

Обичам дъното,

отдолу слънчевите зайчета играят

и лилавата кожа оживява,

целуната от нежно слънце, посрещната, от развълнувани ръце

на водорасли,

решава, че е време да порасне.

И пуска белите трохи на своите братя,

изпълва им тумбаците увехнали,

а после се прокрадва във зениците.

И тъй светът се разпилява,

загърбил горе в точка живите,

отново и отново ще порастваме,

но тук, наместо в рая

сред Мариите.

Опитомяването на лисиците

Обожавам кожи

и извращения от животни.

Зъби, лапи, огърлици, яки и глави

висящи по опушените стени,

над побеснели камини,

равно зяпащи настоящето.

Ти така ме спечели.

Носеше в краката ми плячка.

Сол

устните ми

са отворена рана

която ти посипваш със сол

всеки път щом пръстът ти

мине нехайно по тях

изтривайки нежно

моето тихо

обичам

те

Татко

Роди се

на Рождество

с моя Бог

и моя баща

след това си тръгна

и ти

и той след него

останах сама

с вярата

безверието

любовта

омразата

истината

и лъжата

дете

с пъзел в ръцете

и колкото пъти

подреждах

смирено парченцата

твоето липсваше

Татко

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021