Станимир Енчев - Нокти

Мислите са голи и нямат цел. Орлите се събират, там където свършват думите. Черепът на слънцето се пука в стиховете на Станимир Енчев. 

Александър Арнаудов

ТРЪБА

Някъде надолу
по тръбата,
където свършва вятърът
и пръстите на тъмнината недостигат,
черепът на слънцето се пука.
Малките пантофи на земята

се подхлъзват и горят,
и тишината с огърлицата жълта
гази меките коси на вечността.
Там мислите са още голи
празни
и нямат цел.

НОКТИ

Глуха уста
предъвква копнежа зелен по рая,
затиснат от пясъка лепкав на случая,
и сред перлите твърди търкаля
съдбите ни рошави,
като евтин бульон,
смесен със сълзи
мушнати в перата
на изпълненото с любов безсилие.
Да мълчат с цяло гърло,
Защото, където свършват думите,
там ще се съберат и орлите
с крила, изрязани от скалпела
на яловата горделива мисъл.
Шаблонът е тотем на хоризонта,
който свършва в огледалото.
И пак ни жали,
както таткото преглъща укора бодлив
и го разтапя в огъня
на своята надежда решетъчна,
когато вижда, че синът му сбърква,
но го пуска да се разпилей
и прошка в сърцето си
с нокти да изрови. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021