Емилиян Иванов – Спиртни дървета
… А кървав сън е любовта, разкъсна рана,
нерв изтръгнат; дума непозната, но измамна;
тон неверен, бледожълто кисело сияние;
на някакъв въпрос безмислен – тя ми е –
единствен отговор – неразбираем
ИЗ „ПЕСНИТЕ НА СОФÓСБУВЍР”
ИСТОРИЧЕСКА ПЕСЕН
Бе, сякаш, друго небето, що отрази залеза в онзи ден,
чието слънце, пък, изгря от югозапад – по изключение;
беше студена – нощта, влажна; бе в ледена пот, и съвсем –
прогизнал вятърът; навътре в себе си, изтичаше водата –
безвъзвратно; и никой не можа, тогава да пие от нея;
месото – осолено – оживяваше самò в килерите;
превръщаше се бързо виното – във блудкава шира;
в зловонен хайвер се разпадаше рибата; и на природата –
езикът – през този ден немееше.
ИСТОРИЧЕСКА ПЕСЕН – 02
Сиропът, сок от глàуциум съдържал,
опиум, коноп, маслò исопово, ефедра;
от мащерка – течен екстрат – щедро; и съставка,
още една, съвсем непозната – скъпа и рядка...
... И бързо растяли децата – и силни, и здрави;
и все по-умни, по-красиви – във Северния кръст
на Звездното небе, се взирали; опознавали –
фино – лицето му; Вечерницата – сутрин
поздравявали; четели нощем в далечното
минало* – на светлината – в остарелите години –
токý-що, уморена, пристигнала..
... Децата засаждали спиртни дървета –
навсякъде по градовете; и задъбочено изучавали
Хармония и Контрапункт – всичко от себе си давали...;
но имало една проблема: Сиропът само за деца ставал...
----------------
* Известно е, че днес картината на звездното небе, отразява едно отдавна отминало, негово състояние, тъй като светлината губи много време, докато дойде от толкоз далеч.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021