Стефания Милева – Мълчанието

Мълчанието ражда света, който сме изгубили в райската градина. Сърцето ни е написано с истинските ни имена в поезията на Стефания Милева.

*
Мълчанието
денонощно изпълва стаята
боя се
да не забравя
как звучат думите
понякога проговарям
преоткривам езика
но казаното
е за простите неща
хляба водата времето и съня
важно е
дългото слушащо мълчание
вътре в теб
което отвързва духа
да заскита радостно
безначално и безкрайно
сред нещата
с истинските имена
кръстени от древната реч

*
Любовта
стои между тях
като знак
на отдавна несъществуващ
път

*
Понякога
в живота ти няма
посоки
няма север юг
изток запад
има само
напред и надалеч.

*
Погледът ти
идва до мен
от другия край
на широка бездна
правиш ми заклинание
за илюзия
че не сме стигнали
края на света

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021