Деница Минева - Тишината
Времето е тишината помежду ни. Птиците валят от небето и пролетта си отива. Връщаме часовника, за да намерим светлина в поезията на Деница Минева.
Александър Арнаудов
*
под усмивката
на гръбнака
от няколко дни
прешлените ми
какавиди
и пеперуди са
аз раждам
крилата им
*
повече от месец
пролетта е без теб
капките по небето
птици
които валят
и песента е
тишината
помежду им
Един час напред
пропуснатото време
за първи път
залог е
за повече светлина
Вали
и вали
като стъпки
не се чуват
но все пак вали
и е ключ
този дъжд
за толкова незаключени врати
този ключ
този дъжд
ще вали
а ние
сме ноти
и сме ключ
без врати
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020