Георги Славов - Дадаизъм
Това е дадаистична поема. Написана е като двама души, в този случай мъж и жена си взаимодействат, и се раздалечават в телесното, за да се срещнат в духовното. Единият пита, другият отговаря, после обратното.
Георги Славов
дадаизъм
защо се вълнуваш за утре
защото мене ме няма
защо летят делфините само насън
защото утре е просто старото вчера
защо е тъжно, когато се виждаме
защото носът ми е по-висок от твоята гордост
защо само на пръсти броим правилно
зЗащото глухият проговори
защо няма значение дали пушиш в пустинята
защото нищото взех и от него всичко ти дадох
защо лятото е след пролетта
защото така пожелах
защото аз не приличам на себе си
защото всичко е прах
защо се раждаме в междуазие
защото с тебе сме различни в своята еднаквост
защо самотата е лепкава
защото времето бърза
защо варварите всъщност сме аз и ти
защото не се движим към себе си
защо вярваш в безсмислици
защото изпитвам мързел от деня
защо монасите са облечени в расо
защото по сърцата ходят котките на пръсти
защо се раждаме като се налага да загинем после
защото ако пушех, щях да избера Помпей
защо вехнат цветята
защото кръв и тиня нас създават, ние тях онаследяваме
защо само падащите звезди изпълняват желания
защото по пустините оставаме под формата на пясък
защо часовникът тиктака
защото квадратът е измислен за запълване
защо ме е страх
защото барабани чувам аз отнякъде
защо ме има
защото аз не съществува и ти си като като вълните
защо заключваме себе си в другия
защото водени сме от нагона
защо сънувам
защото полово предава се само вина
къде се скриваме, когато не бягаме от никого
Където спят лъвовете
къде са отговорите на въпросите ми
където ме заведеш
къде са въпросите на отговорите ми
където ще се науча да ходя
къде най-много ще ме боли след 10 години
където бях себе си
къде съм оставил усмивката ти
където възкръснах
как да те наричам
близост
как да пожертвам идеалите си
като се усетя отвъд себе си и теб
как да наредя пъзела
като те накарам да се усмихнеш на себе си
кой нареди така звездите че да приличат на минало
който познава омразата
кой е забравил да ни научи да четем
който диша свободно
кой създаде Бог
който постави мене пред себе си
кой те обича
който върви по пътя по тъмно
кого обичаш ти
който дълго ме чакаше
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020