Венелина Петкова - Шипове

Пукнатините в стената припокриват времето. Сетивата изчезват в абстракцията на днешното поколение. Светът е композиция на светлината в новите илюстрирани хайбуни и хайку на Венелина Петкова. 

Александър Арнаудов

Шипове

Както казват, пукна в двора пролетта. Здравецът отново покри голата пръст. Джанката върза и има достатъчно плод за мен и за градските гълъби.

прелитат сойки
търсят място
за ново гнездо

Седя в двора, скрита от погледите на улични минувачи. Гледам залеза в небесния трапец между няколко софийски кооперации. Розово-син. Оранжево-червен. Синьо-лилав.

почистила къщата,
изхвърлям боклука
по здрач

Бавно прокарва ръка по старата стена, чудя се дали пукнатините им се припокриват. Краката й вече образуват осмица - числото на приблизителната безкрайност. Не ми казва "Лека вечер", защото е проклета. Но аз й го пожелавам.

на връщане от работа
в краката на съседката
бездомните й котки

Абстракция

Технологиите се променят. Почти всеки ден откривам нов подобрен вариант на графични теблети за рисуване. Има още 22 дни до рождения ден на дъщеря ми.

хиляди продукти
в изрядния сайт
кликвам

Онзи ден срещнах един художник онлайн. Почти помирисах пръстите му, защото пишеха много бързо.Чудя се дали е помирисал и той нещо от мен? Компютърните програми нямат интелект. Нямат. И сетива - не.

два бряга
всеки рибар
с позиция

Днешното поколение отново не иска да слуша съветите на стари експерти как се постигат светлосенки, как от белия лист ти самият правиш пластична композиция, как единствено и само белият лист попива всяко твое искрено естетическо намерение...

пороен майски дъжд
фалшива лоза, заплетена
в решетката на партера

*

горещо пладне

магистрални момичета

почиват в сянката

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020