Айча Заралиева - Революцията

Вапцаров умря за революцията и тя (ни) победи.  Днес носим латексови ръкавици като отказ от реанимиране на живота. Умираме от глад за свобода и любов в стиховете на д-р Айча Заралиева, и лятната апокалиптична епикриза на списание Нова асоциална поезия.

*
Още проспивам дните.
Сякаш акумулирам отмора
и сили за неясното утре,
което ще бъде огласено от танкове
по площадите.
Вапцаров умря за Революцията.
А аз ще умра от глад,
заключена вкъщи.
Какво прахосване на революционен потенциал.

*
Латексовите ми ръкавици
са лично предпазно средство
от свободата.
Веществен белег
за отказ от реанимиране.
И признание,
че вярвам само
в личната отговорност.

*
Мъжът за временно ползване
е кола под наем –
не искаш да знаеш
кой е бил тук
преди теб
и останало ли е място -
недокоснато,
чисто,
непорочно.
Мъжът за временно ползване
е обещание за временно удоволствие.
Отрова с отложен ефект.
Гъбен сос,
който топи черния ти дроб
бавничко.
Не сменя крушки.
Не изхвърля боклука.
Само повтаря „Обичам те!“.
И тези думи са извинение.

*
Изтръпналите ти пръсти
помнят ли извивките на тялото ми
или вече забрави всичко?
Толкова си далечен,
сякаш никога не си бил тук.
А аз имам само спомени за теб
тук, в сърцето ми…

*
Пиша прощални писма.
Сбогувам се
с любимите си книги.
Танцувам всяка сутрин
боса в банята,
докато отмивам сънища
от лицето си.
Подреждам всичко,
което притежавам.
Вечер лягам и чакам
старата си приятелка
Самота
да побъбрим за миналото.
А бъдещето ми стои,
заключено зад прозореца.

*
Да те обичам
е благословията,
която не получих.
А сега се уча
да се радвам
на всеки миг,
прекаран в твоите сънища.

*
Ако сънуваш друга
всяка нощ,
може би е време
да се сбогуваме
и да признаем провала
и на тази любов..

*
Знаеш ли колко дълго
чаках да се появиш,
да разкъсаш паяжините,
на апатията,
обзела ме с лепкаво минало?
Сънувах те.
Молих се дори.
Сега се страхувам
че си само
холограмно отражение
на мечтите ми.

*
Сънувам те.
Прегръщаш ме,
докато те приспивам.
С новите призраци
ме запознаваш,
за да имам
от кого да се страхувам,
когато няма да си до мен.

*
Очаквам този сблъсък
като удар между планети –
причина да се родят нови луни,
по-красиви от мечтите ми

*
нямаме право
на слънце
на свобода
на утре
не бива да се влюбваме
нито да мислим –
системата ще избухне в пламъци
ако си върнем пак
свободната воля.

*
Трябва да лекувам живота си.
Безсънните ми нощи
са симптом на страха
да поемам отговорности,
а накъсаните сънища –
на патологична леност
и синдром на дефицит на вниманието.

*
Смирено очаквам
новият ден
да ми върне любовта,
без която
няма как да умра.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020