Димитър Пенчев - Природа
Никой не може и не бива да върви срещу природата на любовта, особено когато диша в стихове. Вечните ѝ закони - в поезията на Димитър Пенчев.
Ива Спиридонова
Природа
Любовта ми е кълн
под асфалт.
При всеки влажен поглед
го разкъсва –
устремена нагоре,
иска да диша щастие.
Ин и Ян
Един слънчев ден разбрах –
сянката е моята
тъмна страна.
Иначе не би се крила
от светлината зад мен.
Илюзии
Влюбен съм в стиховете ти.
Ако беше по-близо,
може би, щях да бъда в теб.
Но сега съм просто мечтател
в земята на поезията.
Констатация
Тя е толкова
всичко за мен,
че всичко друго
е нищо.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020