Венелин Бараков - Гостенка през зимата

Облаците стават и за поезия, и за възглавници, защото небето е дом. И сърцето е тази любов и тъга, която не иска да си отиде от него.  С удоволствие ви представяме стиховете на Венелин Бараков, който след няколко научни студии, съвсем наскоро издаде и първата си поетична книга „И след смъртта“.  Успех на стихосбирката и на добър час!

вечност

все по-често гледа облаците –

стават за възглавници

гостенка през зимата

стъпките на лятото постепенно заглъхват
ритъмът на живот губи скоростта си
денят става по-къс и умислен
комините на къщите плюят дим и сажди –

една тъга се настанява

у дома

и не иска

да си отива

самота

сутрин

поглежда през

прозореца

посреща изгрева на

слънцето

пие

кафе

отива на

работа

смее се на шегите на

колегите

разхожда се по

улиците

спира се пред витрините на

магазините

говори с

продавачките

вечер

отива в близкото

кафене

пие едно две

питиета

поглежда

часовника –

има много 

време

за къде да бърза

село

навсякъде, където минем –

една и съща гледка –
изоставените сгради на
училищата,
без врати и
прозорци –
само скелета на

градежа
край тях – войнишките паметници на загиналите във

войните,

потънали в
бурени –
имената убитите едва се

различават

вървим и

мълчим

една буца ни стяга за

гърлото

дом

стая,
гардероб,
четири стола,
диван –

ти имаш мен –

аз имам теб

Няма място за притеснение

Слънцето ще
изгрее
Болката ще си
отиде
Тъгата ще се

стопи

Животът е

хубав

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020