Радка Миндова - Колене

69563361_2388544694566299_4452172152824659968_o.jpg

Учим се как да затваряме вратата между две измерения. Вдишваме и животът ни подминава. Душата сама се прегръща в новите стихове на Радка Миндова. 

Александър Арнаудов

 

Първо се влюбихме в лятото

щом зараснаха ожулените ни колене
започнахме да раняваме сърцата си
сега от време на време
лющя коричката
и си спомням

 

*
Ако бях останала
щях да зная повече за теб
и по-малко за себе си,
и как да затварям вратата
между две измерения.

 

*
Ако мислиш,
че владееш любовта
значи тя не те е завладяла още

 

*
Докато разтвориш чадър,
докато напълниш
джобовете с кестени,
Есента ще е отминала
като жена, която
знае цената си.

 

*
Все по-близо до теб
и по-далеч от живота си,
научавам за звездите,
облаците и цветята,
и всички безполезни неща,
които вдишвам
и издишвам.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020

Previous
Previous

Стойко Русев - Мъртви стихове

Next
Next

Георги Славов - Колко тежко е небето