Стойко Русев - Мъртви стихове

Цикълът на насилието ни разпръсква над облаците. Ние сме нищото в погледа. Смъртта е предостатъчно в новите стихове на Стойко Русев. 

Александър Арнаудов 

Творец

Искам да съм
Поглед през прозореца в снежен ден
Когато те попитат
"Какво мислиш?"
да съм "нищо"- то в него

Добре дошли в маймунарника

Девет за вселената

В деветия  ѝ кръг
Маймуните с огън
Убиват ангели

Плюят крилата

С перата
оцелелите рисуват
Лицето на провидението

Животинска романтика

Чакам като куче
Да ме обичаш
По приматски
Само понякога
Малко повече от храната

Мъртви стихове

За друг
Живот

Настоящият е
Два метра
Под мейнстрийма

Плашеща адженда

Поезията ми е дебела феминистка
Всяка дума може да се обърне в хейт спийч ако ѝ  изнася
може и да спи сама 
Но пък винаги е права
А самочувствието ѝ  е за десет вибратора

Кратки инструкции

За употреба на куртоазия
Ако хората ненадейно изчезват
Когато пристигнете някъде или млъкват изведнъж
Значи проблема е във вашия
Телевизор

*
Ако цикълът на насилието
Е безкраен
Избирам да съм конник на апокалипсиса
И не вярвам, че ще ме разубедят
Както направиха с Нагато

Дисекция

Изкормвам ви романтиката
Жаба в тъп американски филм
Намирам консумеризъм за
Масово изтребление и лъскави дрънкулки
Секундите изтичат 30, 29, 28
А очаквах просто
Емоционална карантия
Разпръскваме се заедно над облаците
Така и така смисъл за никого няма,
но смъртта е предостатъчно 

Ase on the river

Да умреш
в съня си
на 85 

Мъдрост

Родопски дядо
Под раждив олук
Ти споделя
Смисълът на живота
Между два дръпки Арда качак
(галейки улично котенце)

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020