Георги Славов - Колко тежко е небето

Небето тежи, когато е дадено насила. Неспособни сме да станем спомени. Откриваме самоубийството за последен път в новите стихове на Георги Славов. 

Александър Арнаудов 

Срам и размишления

Падаш като дъжда
На колене и на пръсти едновременно
Кое е по-достойно и кое е изобщо в кръвта ти

Тъгуваме по пътя си за вкъщи като за последно
Сравненията трябва да се премахнат

За последно тъгуваме по пътя си
Дланите са лодките за бягство
Сложа ли ги пред очите си
Отплавам и не ще се върна
Ако не бяха толкова нещастни моряците които се завръщат
и водите, достойните приятели на коленете й

за кого се мислиш ти, момче неуко
което срича още даже със стъпките си
и половинчато замахва със зеници

за какво се бориш ти когато
сгъне те нощта навътре в себе си и
още по-навътре в нещата в тях самите

кой не би застанал в любовта ти
питаше се жена ти всеки ден и всеки
но какво всеки значеше щом и когато

най-същественият въпрос пред човечеството
е за неговото самоубийство
нека бъде за последно този път

въжето да е спуснато от небесета
и свети петър да го е изплел
на него можеше да му се има доверие

преди да настане водопадът
от сълзи и мозъци

Коледа е лошо копие на мона лиза

Кой празнува коледа когато
Има спомени за миналото още
И как спокойно се сяда
Когато си неспособен да станеш

Йо Сатурналия на всички

 
Стига сантименталности, Мария
Така или иначе всичко е пара и пара е всичко

Такива генерализации караха всички да настръхват
В римския двор пред статуята на Юпитер

Подценено е виното и затова поетите го пият
И дионисий е запомнен повече от пътищата

Наздраве, хуни на душите ни, наздраве
Празни чаши им раздайте
Да отпиват, нека да отпиват

И не знаят, те не знаят колко тежко е небето
Когато ти е дадено насила

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020