Ивона Иванова - Животът е кошмар

75398328_430605387568034_5782849159673413632_n.jpg

Последният за апокалипсиса на 2019-та година брой на списание „Нова асоциална поезия“ започва с кошмарите на д-р Ивона Иванова - култовия патоанатом и редактор на действителността на нашето литературно движение. Депресията винаги побеждава, но поражението е най-голямата ни сила да живеем. До следващите лоши новини - твърде заети сме да се самоубием и продължаваме отвъд. Весели празници!

 

*
сънищата са истини
люлея се над бъдещето
две ръце ме дърпат назад
отскубвам се с писъци
паузирам живота
живея го до следващите лоши новини
и не опитвам самоубийство
защото съм твърде заета

 

*
усмивки с мокри очи
висят от тавана
умът ми тича след заека
и не го застига никога
вместо това пониквам от дупката
храна за гарвани
но и това не ги засища

 

*
халюцинираш че животът е кошмар
и се събуждаш на поляната
прегрял от свръхдоза
фестивалът отдавна е свършил
зимата недоволства
мравките са мъртви
и никога повече няма да ядем портокали

 

доза щастие

затварят се клепачите завинаги
мучим насляпо както никога
студени са ръцете ми и сини
иглите още неизвадени се хилят
ужасно е да се обичаме
по-добре е да си венозен наркоман

и няма метадонови програми

заради протестите на майките от Младост

 

*
каквото и да правиш
и аз ще те изоставя
светът е за двама
а ние сме толкова много

 

*
хората не са предназначени
да бъдат щастливи
а да се друсат напиват танцуват
и след това да не си спомнят нищо
тялото е влакче на ужасите
което никога не спира

 

*
правим едни и същи грешки
докато не се научим да яздим депресията
след това вече е лесно
трябва ти просто добра памет

и малко кокаин

 

депресията винаги побеждава

лятото се ожени
и вече имаш дете
is this a crossover episode?

 

everything is overrated

и животът изглеждаше хубав
преди да го играем

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019

Previous
Previous

Васил Прасков - Поезията остава

Next
Next

Ива Спиридонова - Тишината след поезията