Ива Спиридонова - Тишината след поезията

75130006_1230582073800399_8757687085344751616_n-1.jpg

Любовта е разкаял се убиец. На прага посрещаме времето като есен. Търсим вятър, за да си спомним как да полетим в новите стихове на Ива Спиридонова. 

Александър Арнаудов 

 

ВЪПРОС

попита ме
къде е любовта

разкаял се убиец
пред лицето на икона

 

ТРАНСФОРМАЦИЯ

събудих се тяло

поеми ме като първо
причастие
и вярата ти
може и да оцелее

 

СРЕЩА

на прага на дъжда
посрещнах есен

очите ти не помнят
листопада

 

ДИРЕНЕ

пера след полет

търсим вятър
да си спомним
как да полетим

 

ТРАУР

птиците в небето
черни многоточия

разпилява ги вятъра
след смъртта
на нашите думи

 

ВАКУУМ

тишината
след поезията

гласът на смисъла
който търсим 

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019

Previous
Previous

Ивона Иванова - Животът е кошмар

Next
Next

Симеон Аспарухов - Светосхващане