Васил Прасков - Поезията остава

75540054_708855662940089_6561551147327291392_o.jpg

Поезията винаги се връща на местопрестъплението. Предлагаме ви поредната саморазправа на Васил Прасков със себе си, писането и изкуството на апокалиптичните декемврийски страници на списание „Нова асоциална поезия“.

 

поезията остава

но за да остане
трябва да те убие

да заеме твоето място

 

плаж без кафка

аз съм собствения си убиец
не говоря езика на деветте си живота
само този на котките

 

история на изкуството

монтис хамершой рейдиохед
поп музиката на ренесанса
и сърцето ти
кратко като хайку

 

след 40

по-често пиша
на кориците на книгите
отколкото между тях

 

"остава само поезията"

добре че не оставаш и ти
че ще повърна

 

поезията винаги
се връща на местопрестъплението

и остава

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019

Previous
Previous

Ивайло Мерджанов - Вход

Next
Next

Ивона Иванова - Животът е кошмар