Славка Красимирова - Буден свидетел

Любовта и смъртта присядат в тъмната стая. Утрото се изхабява пред очите ни. Застопоряваме будните свидетели в прозаичните престъпления на Славка Красимирова.

Александър Арнаудов

*
Паякът притаен в горния десен ъгъл на тъмната стая наблюдаваше, как Любовта и Смъртта приседнали до леглото на Спящата си шепнеха нещо.
Утрото се бе запиляло някъде, незнаещо, че от появата му зависи какво ще реши Съдбата. Мракът бе застопорил Времето. Морфей се опитваше да премахне единственият буден свидетел… Паякът.

*

Младият мъж и жената на видима възраст всяка събота пиеха кафе в кварталното заведение.

Бърбореха си усмихнати, а понякога се заливаха от смях. На раздяла той й казваше:

-Харесваш ми, а тя му отговаряше смеейки се:

-Благодаря Лъжецо.

И, така до идната събота.

Тази събота Той дойде с голям букет от тъмно, червени рози и попита:

-Ще се омъжиш ли за мен?

Тя взе розите, погледна го тъжно и после закачливо отвърна:

-Ех, да беше Макрон, да се прежаля, но не си.

Съботите с рошави мисли и горчиви кафета.

Неделите ... дни за размисли.

*
Беше хубава новогодишна нощ. Стоях до огъня леко в страни от тумбата спорещи хора. Всичко си вървеше мирно, кротко и тържествено, но точно на НГ от съседната вила дойде да ни поздрави една възрастна, но жизнена и бойка, за да не кажа направо бойна бабка. Та, тя веднага след ръкостисканията и наздравиците измъкна от ватенката едно ошмулено листче, което впоследствие се оказа ябълката на раздора и повод за свади, и крамоли. Седях и се чудех, но не смеех да прихна да се смея, че току виж аз изсърбам горещата попара. Единият разгорещено говореше за пътищата през които ще ги превози. Другият имал приятел взриваджия и от него щял да вземе взрив, третият това, четвъртият онова и накрая така се скараха, че само дето не се сбиха. Голяма подялба падна на имането на Вълчан Воевода, а въпросното листче възпламенило иманярската свада било карта на имането, предавана от поколение на поколение.

Луда история, за едни луди иманяри и една луда бабка, които може би още сънуват ненамереното имане.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022