Саша Сабота - Лондон е мрачен през голяма част от годината

1.PNG

Лондон е мрачен, докато чакаме прогнозата за времето в ада. В септемврийския апокалипсис напускаме себе си, за да се запознаем със следващата част от романа на Саша Събота.

Александър Арнаудов

Лондон е мрачен през голяма част от годината

Лондон е мрачен през голяма част от годината. Огромна част от годината. Дотолкова, че някои служители на Ада да го отбягват, всеки път когато могат. Под „мрачен“ не разбирайте само по отношение на времето. Има атмосферата на месомелачка, като почти всеки космополитен град, но с повече расисти, футболни хулигани и да – времето те кара да се чувстваш като че си сгънат в използвана носна кърпа, напъхана в джоба на труп на удавник. 

Има, разбира се, и красиви неща и места, като Денмарк стрийт например, и…

Мисълта ми е, че има хубави неща и места. Просто Хари и Лари не обичаха да прекарват много време там. Гледаха да прехвърлят задължението да го посещават на някой друг. Но в случая нямаше как. 

Хари и Лари, служителите на Ада, отдавна работеха заедно и си имаха динамика на работата и взаимоотношенията, която не беше чужда на нито един служител. Било то на Земята или в Ада. Просто в Ада имаш повече време да я усъвършенстваш. Или да ти се доповръща от нея. Както предпочитате…

Това, което крепеше двамата напоследък, беше това, че ги очакваше отпуск. Съвсем скоро щяха да излязат в отпуск. Веднага след този случай всъщност. След като приберяха тази грешна душа от Лондон. Така че бяха готови да изтърпят и лондонското време. 

Плюс това, нещо което не знаете, но е важно – Лари обичаше да прекарва време на Земята (просто не в Лондон). Именно затова и искаше да прекарва отпуските си там – на Земята (не в Лондон). Което малко дразнеше Хари. Но пък от друга страна – никой не караше Хари да се мотае заедно с Лари и по време на отпуската, нали? Можеше да си пътува сам, където си искаше, но той, по навик или кой знае защо, ходеше с Лари на Земята дори по време на отпуските им. Мисля, че мрънкането просто беше част от неговата почивка и забавление. Според мен и той обичаше Земята и само се правеше на отегчен от нея. Може би дори харесваше и хората и само се преструваше, че ги мрази. Или поне, че ги мрази ЧАК толкова. 

Важното е да запомните, че Лари обичаше Земята и се забавляваше с хората, а Хари твърдеше, че е обратното. 

Как Лари се забавляваше с хората ли? Ще стигнем и до там.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021

Previous
Previous

Милен Пеев - Изгубени

Next
Next

Ивайло Мерджанов - Бивши истини за светло бъдеще