Джерълд Шепърд - Ден като всички останали (превод: Мирослава Панайотова)

Джералд Шепърд е художник, график, скулптор, дигитален/ мултимедиен художник, фотограф, писател, куратор и администратор на изкуствата. Той също така се занимава с научно изкуство, пърформанс изкуство, концептуално изкуство, инсталации и среди (както и периферни творчески занимания като градински дизайн). Печели награди, докато е още в училище, а по това време е изпълнена и първата му театрална постановка. Въпреки това той е до голяма степен самоук и от самото начало на кариерата си в началото на седемдесетте е използвал изключително нови подходи към създаването на картини; често използвайки математика или научни модели за обработка на поредици от изображения в разширена равнина на картината. Впоследствие той изследва използването на музикални формати като соната и тематични и вариационни форми за последователно разработване на образи и идеи, както и комбиниране на визуалното изкуство с неговите театрални и литературни интереси, за да създаде нови форми на повествователна живопис. Джералд Шепърд въвежда термина йонистично изкуство през 1976 г., (обхващащ това творчество) и след това започва да използва по-описателния термин на медитативното изкуство в началото на осемдесетте. Той продължава да експериментира с еволюиращи и сложни структури до наши дни. 

КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ШАПКА

През 2019 г. посетих Музея на модата в Бат, който поради естеството на експонатите си се поддържа в тъмнина. Преди да вляза, натъпках шапката си за слънце в джоба си. Обаче по средата на обиколката открих, че шапката липсва, върнах се по стъпките си и за щастие забелязах шапка на пода. Бързо я пъхнах в джоба си, като изразих въздишка на облекчение, докато го правех. Когато обаче излязох навън на светло, открих, че съм взел нечия шапка - плюс това, дамска.
Поуката на историята е (ще използвам народния език) - каквото и да се случи, животът в крайна сметка винаги ще те срита!

ДЕН КАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ

Все още съм уморен, докато се разхождам под летящ килим по пътя си към замък, направен от клавиши за пиано - той е известен със своя ров от рагтайм. Мисля за железопътни линии вътре в сапунени мехурчета и електрическа крушка в дъното на купа със златни рибки и след това се качвам на палмово дърво, за да гледам как друг кораб отплава. Преди да се разходя по дъската до студиото ми за фалшиви пророци, аз обръсвам маската, която нося, когато седя като сърсенски камък в кафявия си кабинет. Всички друиди с техните заешки светлини за търсене се събират като воали на погребение за призрак. Междувременно се крия с творчество; издърпвам друга идея от камъка и я задържам нагоре. Като дете очаквам тълпата да се развесели и като възрастен съм разочарован.

МИКРО ИСТОРИИ

Приближава се митична фигура, нисък мъж, облечен в облаци. Той среща високото момиче от дървото на мястото, където планина среща поток. Поглеждам в огледало, което лъже. Виждам бляскавата полубогиня, която държи всичките ми осем ръце. Две фигури се отдалечават в говорещото разстояние.

Триглав мъж върви към мен, възседнал голямо куче. Кучето имаше сграда за мозък - входната врата беше заключена. По-късно разбрах, че току-що е погълнало велосипед.

Реших да нарисувам върха на главата си в синьо, за да съответства на настроението ми. За да объркам викторианските завеси, нарекох момичето от детството си като мен. Океанът се провъзгласи за амфибия и пълзи по сушата.

Изкачвайки се по стълба, която потъва, забелязвам чайник, който дърпа файтони в далечината. Викам на шапката си и тя прошепва в отговор. Птиците в синьото сиво небе пишат ругатни на чужд език.

Трактор, облечен в костюм, рисува роза върху кошчето за боклук. Бодлите се отбиват на безцветен клон, а кравите са в състезателен тунел. Тълпа се сближава на празно място.

Момичето с телефонна коса вади парна машина от дамската си чанта и коронясва жабешкия цар. Ям разсеяно празнична пощенска картичка с музика, разпространена отгоре - мелодията веднага се превръща в гаргилия на рафт (не бях чел книгите). Непознатият насочва шапката си към сухар, докато невидима машина поглъща тишината в ъгъла на стаята.

Седя на костенурков стол и си спомням неща, които още не са се случили. Момичето с тягова глава на двигателя ..........

Превод от английски: Мирослава Панайотова

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021