Слави Томов - Young God
Пиша по няколко книги наведнъж – пиша една, оставям я настрана, пиша втора, трета, четвърта – каквото се получи. Никога не мога да се концентрирам само върху един тип наратив, да почна една книга и да я изведа на инат до самия край. Пиша я донякъде, оставям я, започвам втора. Или взема нещо от втората, добавям го към първата. Чисто мултиплициране.Слави Томов *Какво да направя?1. Да се шмугна под пухените завивки на детството си, които миришат на лайка, да чета Флобер с чаша какао. Или:2. Да си купя бира, енергийни напитки и да си поръчам куртизанка да правим любов върху масата в ателието ми? *Петък вечер. Купих си 10 бири. Kaiser. 5 енергийни напитки. Четох Flaubert. И пак куртизанка. Този път брюнетка. На хотел. 3 часа. Около пристанището. Епилогът ще е по-ранните ми часове, когато ще изтрезнявам протрит и инфектиран в кампанията на таксиметрови или докери из транзитни заведения за бързо хранене. Възстановяването на гладиаторските боеве е добра идеяНека разказвам за cantos-ите на самотата ми, когато лекувах петната от депресии в себе си със соло винилите на Michael Gira в някакъв ступор срещу ледения вятър от пристанището, нека разказвам, когато виех превит от болка из неоновите тоалетни с имена на изповедални и повръщах стомашни сокове от слабост, Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята, нека разказвам за подутите ми и кървящи пръсти на ръцете от студовата алергия, с които ровех в косите на продажно красиви жени или ги втъквах в топлите им слабини, а те с инстинкти на Божии майки чертаеха кръстове по челото и по гърба ми със слюнка и слуз и крещяха: проклето да е семето ви, паденията на моите скитания, които само Gira би могъл да опише в i crawled и в хидратираните си абстинентни утрини някъде из Израел...Нека разказвам за унизителните имунни сривове и треморите в крайниците ми из ветровитите катедрални нагорнища, за скъпите ми крадени ризи и обувки, за небесно бруталната Young god и за влажните дръжки на букети от ириси втъкнати зад токата на колана ми, Небесно отче. *Велислава, липсвате ми. Чета по цял ден Correspondance на Флобер. Идва ми да извърша нещо необмислено. Предлагат ми се леки жени. Отказвам им. Взимам Пушкин. Захвърлям го. Взимам Тургенев. Захвърлям го. Взимам Ана Каренина. Захвърлям я. Отегават ме. И ходя да се наливам с бира при моряците и докерите из Бургаското пристанище. Снощи едва се сдържах да не изкарам автоматичен нож на един пиян тип. Размина се. Прибрах се. Четох Бодлер. И си сложих силен афтършейв да потули любовните ми болки.С.Сините докове Бургаски реквиемиРегистриран съм в полицията, заради улично спречкване, дръзка кражба и неподчинение. Нека разказвам за играчите близо до пристанищните контейнери от италианската, когато пикаехме тънко върху ламарината или по броните на акустиралите кораби, заради инфекциите причинени от любовта на жрици с полски акцент. Пани Моника. Пани Моника, която ми четеше пасажи от Витолд Гомбрович в оригинал, Pornographia, и раздираше гърба ми от страст, когато я любех върху масата от скъпо дърво в цвят на насипен тютюн, а джобовете на балтона ми бяха пълни със задигнати консерви от сардини от пристанището. За Кавалеро, който движеше със сънените момчета зад завесите нашарени с индигови татуировки и за неговото ablatio ratinae от красивия ни живот до доковете Jean. Кавалеро, когато му се изповядах за униженията и той ме хвана под ръка, и отиде и изпотроши бара на пичовете, които ми бяха вадили автоматични ножове, с латентна Фотевска чувствителност. Или за книжните летящи фенери над плажа. За Bebel. За Fante. За Morales. За хранителните натравяния през лятото, когато нагъвах сурови миди до Стария плаж, когато будехме в несвяст сънени лицево-челюстни хирурзи да шият любовните аркади по скулите ни Hugo. В някакви замаяни бурлески от алкохол, бензин, лубриканти и боксови турнири. *Нека разказвам за зимните сини докове, където вятърът блъскаше в мутрата ми брутално моряшко арго. Нека разказвам за неспокойните ми сънища из полупразните хотели до пристанището, където четях на красиви жени Antunes и долепях устните си до чаровните им белези от секцио. За глезените на Ромина и влажните и й скъпи дантели с дискретни петна от менструални цикли хвърлени небрежно до обувките ми. Или за Луиза. Която ровеше с пръсти из косата ми, от уважение, когато бях в ниското под нея и изпадаше в мними 'епилептични' гърчове от оралната любов, която й давах. Или за Tiziana, която раздираше гърба ми от страст, който дезинфекцирах със силни афтършейвове из небесните локали и тоалетни приличащи на изповедални. Нека говоря за вятъра, който възпаляваше гърлото ми, за bastards canaile и за елегантните pimp-ове с бели сака и рубинени вратовръзки. За смущаващите пасажи на Genet и за летните вечери с вкус на кръв и лубриканти. Живеех в криминален район bella и местните Света Магдалини втъкваха изкуствени ириси всяка сутрин в косите си. Помня и Ирма. Ирма имаше очи с цвят на ливански кедър, а сгъвките на китките й миришеха на рибата, която ми приготвяше. Ирма и аз. Нищо си нямахме. Почти гладувахме, Jean. Гладувахме, но не напускахме този Бургас пълен с митове за контрабанда и двубои. Ирма и аз. Между блатата и морето. В една чугунена вана. Тя отляво - аз отдясно. Пиехме cinzano. Ирма и аз. Cinzano на гладно, небесно отче. *Оу. Току-що завъртях главата на една жена. Тя е омъжена, богата, отегчена - красива. Тайно я омаях. Имам аз харизма на мавър. Парфюми й обещах. Гердани. Тайни срещи. Страст. Гърбът ми искала от любов да раздере. Четох й passion fixe. Баста. Моя е. И преди малко заложих на боксова среща. Ще й пратя букет жасмини. И под ръка. Двамата. В Плов. Простата жена Мелинда да се задави, като ме види. Несретната Мария от Магдала. *Нека говоря за passion fixe на Sollers, за Ada и Other shores на Набоков или за Modiano, които четях в онзи ветровит хотел до тенис кортовете, където миришеше на водорасли и корозирало желязо. Нека говоря за забравените португалски вестници от лятото, които са били разлиствани от скучаещи моряци или любовни двойки след кулминациите на възпалените им страсти, за платноходките, за сервизите по игрището на красивата Ирма и за изсъхналите корени, които морето изхвърляше. Или за Лиза. Не бива да говоря за Лиза. Или по-късно ще заговоря за Лиза. Нека говоря за фриволните домашни кучета, които ми носеха тези изсъхнали корени, носеха ми ги, и аз пак ги захвърлях в далечината. Лиза. Обичах Лиза. Обичах конюктивидните й очи и разширените й зеници. Обичах стъпалата й. Шията й. Обичах дори кризите й, когато забравяше да ме познава и ме наричаше с друго име. Луиза, до която съм правил нощни бдения и съм стискал китката на ръката й от страст, а тя бълнуваше за видения по тропиците и мании за следене. Луиза. Нямах нищо, което да дам на Луиза. Помня я. Как ме чакаше до сините докове. И как се затича и се провеси на врата ми. Избягала с булченската си рокля Салваторе. И върху нея с T- шъртка на Iggy Pop. Биполярната моя Луиза. *Тайна среща имам сега в 8.00 с омъжена жена. Купих един бледо-тютюнев плик. Натъпках го със скъпи шоколадови бонбони. И отгоре сложих влажни ириси. Не се обръснах. Нарочно. Но върху елегантната бяла риза си сложих тиранти. Брилянтин. Афтършейв. Пресни индигови татуировки. И хич няма да бързам в леглото да я вкарвам. Ще я омая с интимните писма на Flaubert. Това ми стига. Само да ме видят бургаските бандити, че красива жена ме е хванала под ръка. Иначе, куртизанки има. Ух. И мирише на море. Замразена риба. Потайни моряшки каюти за любов. Young Godна Michael GiraНека разказвам за висцералната красота на застоялите вертикални хоризонти и за лотосите полепнали по слузестите дъна на корабите, чакащи на рейд в пристанището в сънищата ни Луиза. Нека разказвам за девиантните ми κάθαρση из баровете до сините докове, където хидратиран от самота се превивах на две от дуоденитни спазми и може би само леденият вятър, който блъскаше в мутрата ми брутално моряшко арго, ме караше да се чувствам жив. Нека разказвам в треморни cantos-и и провлачено diminuendo за глезените на Луиза инкрустирани с индигови татуировки на небесни цветя в бароков стил, или за стъпалата й оцветени от градската селва, con malinconia, за шията й с вкус на ванилия и за петите ми нарязани от строшени бутилки от шампанско, когато движенията от нашата страст ни инфектираха. Беше през една ледена зима Луиза, когато четях върху белега ти от секцио QUERELLE или Библията, не помня дори добре и коитусните тласъци на вълните, не помня и сънищата, нито безцелните ми скитания около вълнолома, където миришеше на някаква метафизична похот, лубриканти и кокаин. Помня ги Jean, онези красиви Витлеемски богати фланьорки из изповедалните на баровете, в които посявах пошли пасажи от BATAILLE,а те навиваха някак смирени театрално с върховете на пръстите си кичури от косите си.canaille. DOLOROS-ите на Gira, които ме изправяха от ринга Луиза, пъхнатите длани на по-възрастни жени от мен зад токата на колана ми или раздраният ми гръб от макабрените им оргазми, който дезинфекцирах със силен алкохол. Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018