Зорница Харизанова – Из нощното небе
Летният здрач затваря времето. Слънцето догаря в черупки на рапани. Търсим мастиленото небе в текстовете на Зорница Харизанова.
Александър Арнаудов
*
първи обици
парят дупките
на ушите ми
*
Джулай морнинг
клошар ме буди с класическа музика
в 5 сутринта
*
летен здрач
само аз и щурците
край изоставеното бунгало
*
плажна любов
флиртуваме
със слънчеви зайчета
*
морска сирена
банският й с мотив
на рибени люспи
(Картини с думи и багри, бр.3/2019)
*
гердан
от дребни охлювчета
обича ме, не ме обича…
(хонкадори по хайга на Радка Миндова)
*
августовска вечер
слънцето догаря
в пепелник от рапан
*
летен здрач
прилепче прекроява
мастиленото небе
*
морски курорт
събужда ме аромат
на Арда качак
*
крайбрежен бар
пенсионери с бански
на екзотични цветя
(Картини с думи и багри, бр.3/2019)
*
хладно утро
мачта на платноход
раздвижва мъглата
*
„Пеперуда”
зад хълма проблясват
далечни светкавици
*
молебен за дъжд
едри капки
върху напуканата земя
*
Илинден
рибният курбан свършва
преди края на празника
*
лагерен огън
последната история
с недовършен край
*
скитници между звездите –
разхождаме се
из нощното небе
*
среднощен влак
луната догонва
отражението си
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020