Живка Иванова - Доня Клементина слуша света

Слушаме света и гризем душата си. Бием се със смъртта в нощите на Живка Иванова.

Александър Арнаудов

доня Клементина слуша света

доня Клементина слуша света
някой бърше прозорци
и стъклата им хълцат
някъде
Ким Адонисио
в своята алена рокля
се оглежда в прозорците
гризе душата си
и предлага два пръста водка
със сок от червени боровинки
предусещайки
оная гадна последна „бисквитка
с вкус на пръст“
дали е време за чай и бисквитка
някъде
градинарят трака с ножици
чиито хлабаво чене
дъвче непокорните клонки
на храстите
колко по-сръчно
го правеше дядо му
поклон
купа с къпини
ще благоволи ли госпожицата
да опита
госпожицата търси
къпините на очите му
някъде
в прегръдката на Амазония
Филип Лхамсурен се учи
да е смирен
няма нужда от много багаж
само време и обич
имаше обич
капеше с гъстия сок
на онези къпини
някъде
морският пясък шушне
докато тъмни момчешки пръсти
го изсипват
върху златните косъмчета
на момическия корем
доня Клементина
се опитва да разкопчае
немите пръсти
в скута си
да прегърне света
който слуша
толкова интересен свят
доня Клементина
е глуха

неравностойно

цяла нощ

се бих със смъртта

скубах и плешивата глава

чупих и пищялите

за подпалки

гребах вряла пепел

с лопатките и

а тя

протегнала към мен

мръсен нажежен пръст

ме пробождаше в мозъка

да го изпържи

и да забравя

в гърдите

да се задавя

да спра да дишам

прогори ми

нежната ямка

отвътре на лакета

където си бях скрила

един твой поглед

в две сини венички

тогава

замириса на

току-що откъснати праскови

и много боля...

довечера

ще я удавя

Ж.И.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024