Юлия Радева - Видях живота си

Крематориумът работи и вдишваме душата си. Всяка стена е посока. Прераждаме се в поезията на Юлия Радева.

Александър Арнаудов

*
Крематориумът работи.
Дишаме душите им.
И ги прераждаме.


*
Стая
Четири стени.
Четири посоки.
В кой ъгъл да си сгъна душата?


*
Счупено клонче
с току-що вързал плод,
между тревата
току-що поникнала
разпилени семенца от маргарити-
тези дни би градушка,
видях живота си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021

Previous
Previous

Калина Миланова - Затова съществуваме

Next
Next

Рени Васева - В рамките на битието