Йоана Стоянова - Накриво
Счупихме ставите на блока. Срутихме неприветливото своевремие, докато извръщаме поглед. Небето слиза в крачките на Йоана Стоянова.
Александър Арнаудов
*
Жената със синя рокля от отсрещния блок всяка вечер изтърсва от прозореца си
шарени кърпи
найлонови торбички
бели чаршафи
потници
одеяла.
С едно и също отработено танцово движение
наляво-надясно наляво надясно
лек тръс в средата
задържане
трескаво наляво-надясно.
Присъствам в ежедневния ѝ ритуал на разклащане на ненужния прах от нужното пак и пак над главите на негледащите подрежда, сресва розовите жилки на залеза и безпокойството си. Днес за първи път засякохме поглед
и спря
танцът увисна на забравения си скелет
булевардът нахлу безцеремонно
счупи ставите на блока
срутихме се в неприветливо своевремие
извърнахме поглед.
нямаме здрави стени
в този дом
стискаме оглозганите ангели
за хълбоците
спотайваме пресни загуби
кашкави портали браним
и за какво
*
това небе е слязло
сцепва се на две
това небе е слязло
това небе е вертикално
някой да го спре
предопределима съм
от всеки вихър
боклуджийски камион
ожадняване
праволинея
точно по план
укротявам природата
всяка дума която изричам
е фалшива
всеки интерес -
жажда за одобрение
предначертахме се накриво
олтарът е и
маса за хранене
играем на пода
на асоциации със смъртта
в червен ленен панталон
докато тя ни съживи
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022