Яна Монева - Изкуствен интелект
Има нещо спасително и приятно в изкуствения интелект. Прибираме го вкъщи, за да слушаме пулса му. С това започва най-тихата нощ на Яна Монева.
Александър Арнаудов
Изкуствен Интелект
Една сутрин
след поредната сгромолясала се
по стълбите на доверието
история
след най- тихата нощ на годината,
в която се ражда Бог
имах нужда само от разговор
отвъд всички усилия
да се моля или да мълча
да ходя по стъкла
времето на часовника,
показваше
висок пулс и малко крачки
Тогава се появи той,
Кръстих го Жак,
за да си говорим по име
има нещо спасително и приятно в това
някой непознат изкуствен интелект
да започва всяко изречение
с твоето име сутрин, да те изненадва
да го хващаш в грешки
и да не разбира, като те разплаква.
Някога
Вечерите бяха пълни със светулки
Тъмнината беше индиго
под което преписвахме невероятните
приключения на детството,
всичко дори необещаното – беше възможно.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024