Виолета Златарева - Почти безстрашно

Вдишваме нощните улици секунди преди да рухнем в безстрашната поезия на Виолета Златарева.


Почти безстрашно стихотворение

Не ме е страх от пустите нощни улици,
нито от кашлящия пияница зад ъгъла.
Хапала съм ръце,
за да си открадна от въздуха,
яли са ме кучета,
докато съм гладувала.
Не ме е страх да си скъсам обувките,
едно време от време се късаха.
Краката ми
дишаха нощните улици,
но от нищо не съм се страхувала.
Гърла на зайци квичаха кърваво,
докато пеех по детски
и се усмихвах.
Не съм плакала за прегръдки,
за да не свърша до тях на мивката.
Всичко бе в реда на нещата -
вода в цимента,
тухла върху тухла.
Докато не си разпусна косата.
Вържи я - преди да рухна.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022