Виолета Златарева - Виждам мръсни неща

Над гроба на последния човек цъфтят патрончета с водка. Земята ли е виновна, че смъртта тежи повече от живота? Виждаме мръсни приказки и неща, удавени в алкохол от Виолета Златарева.

*
Пие ли?
Да пие.

И дано се задави.
Нека стъклото разреже устата му.
Гърлото на бутилката е люто и влажно,
капките играят на бокс с капилярите.

Реката ли е виновна,
че не може да плува
или земята, че е тежък?
В корема му има отрова,
детето си по навик целува,
и после умира човекът.

Пие ли?
Вече не може.
Над гроба му цъфтят патрончета с водка.
Наздраве за смъртта му, Боже.
И нея ли си измислил по свое подобие?

4.2

Пари за свещи

Съседката е набожна жена.
Меси питки и пали свещи,
вика след шумните чужди деца
и се облича в порядъчни дрехи.

Всеки в блока се страхува от нея.
Вярват, че може да вижда през кожата.
Я някой излъже или се позасмее
и веднага го нарежда до лошите.

Онзи ден, до стълба отсреща
падна бай Гошо - неприлично почерпен.
И милата, праведна наша съседка
измъкна от джоба му тайно няколко лева.

5.1

Мисля си мръсни неща.
Гръбнакът ми настръхва и ще ме напусне.
Ще бъда само топла супа
от нежелание да имам общо със света,
със себе си и с празната си къща,
с това, че без любов понякога целувам,
че често без да вярвам се прекръствам.

Мисля си мръсни неща.
А София е пълна със миражи,
които искам да държа в ръка,
да стисна яко с костите си малки
и всички да издъхнат като птиче,
под гумата на някоя кола,
подкарана от глупаво момиче.

Виждам мръсни неща.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024