Весислава Савова - Closed

На границата между реалността и съня Manu Chao предизвиква слънчево затъмнение. Светлината се възпалява и потъва в прозаичните фрагменти на Весислава Савова.

Дали

В онзи миг между будност и сън се отваря врата. Чува се музика досега непозната. Вдишвам ароматите на всички сезони. Едва различим силует притичва пред мен. Аз ли съм? 

Густо...

Събуждам се. Me Gusta La Mañana, Me Gusta El Sol. Слънце няма. Останало е да доизпече думите, които премълчахме. То не се скъпи на енергии – дава и приема. Не съм сигурна, но от топлината му се досещам – знае как и на кого да благодари. 

Повръхвя(р)ваме

Никак не ми се хвалете с върхове непокорени. Да стъпвате по морените, едва пазейки равновесие, не е като да ядете едноименната вафла, излегнати пред телевизора, докато операторът надбягва спечелилия златен медал бегач. Онези, чиито имена бързо се забравят, не са само кости и плът. Мъгла. 

Стриптийз

Случи се в онази зима, разсъблякла душите ни до светлина. Замръзнаха усмивките ни при вида на толкова истина. Оттогава минаха толкова летни жеги, но не ги разтопи. Само мракът свърши своето. 

Дум(а)

Стрели с отрова. Шансът стрелецът да е неопитен е химера. Химера, маскирана като надежда. Пуска корени. Прораства ѝ ствол. Вкопчени в него, се учим да се катерим. И не искаме да чуваме – „То, за кога?“

Siesta 

Гръб в гръб. Бяхме заспали. Отдавна дремехме. Първо ушите ни – не се чуваме. После очите ни – всеки вижда нещо друго. Дойде ред и на чувствата. Не, не като в онази стара градска песен – нито сме стари, нито пеем, нищо, че сме в града. Поне още имаме гърбовете си. 

Импресионистично

Вървя. Не спирам. Дори снимките правя в движение. Импресии. Мислите се плъзгат. Не ги насилвам. Не ги гоня. Каквото е мое няма да ми избяга. Do not keep up with the Joneses. 

Closed

Отворен прозорец. Нахлува чужд живот в дома ми, в ушите ми. 
Затварям очи. За да предпазя... сърцето.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024