Виолета Бончева - Изстиващите дървета

Пожарът на мислите се разпростира във вечността. Изстиващи дървета са прахта на спомена в стиховете на Виолета Бончева.

Александър Арнаудов

МИГНОВЕНИЕ

Разпука се цветът
избухна и потече
нахлу навътре
и събуди
заровените
в мене
портокали

*
Усърдното друсане на маслините
е полезен акт, който извлича енергията от тялото
и ако имаш късмета да падат по главата ти –
нямаш нужда от модерен тайландски масаж –
имаш нужда от маслиново дърво,
чиито листа отразяват луната
маслинено златна.

И светът,  коленичи пред него с благодарна  уста
и поглед, зажаднял за още…

И  ти вече със сигурност  знаеш
защо си щастлив.

*
Когато прекомерно се фиксираш в пъпа си –
изпускаш нещо важно  наоколо.
Може гора от бурени  да скрие посоката ти,
да обърка твоя верен  обхват за нещата,
да усетиш необяснима непоносимост
към нещо любимо,
да изпуснеш крилото на вятъра…
Ще се взираш тогава напразно за твоя герой,
с когото споделяхте чаша вино
и без думи
си казвахте
цялата истина.

ДО ТЕБ

И аз съм музика,
и аз съм звук,
от флейтата най-сребърният тон,
и се разливам в твоите очи,
на шията ти слагам нежен знак,
ръцете ти превръщам в гълъби.

И аз съм храм,
молитвен храм,
с отворени към времето врати
и с незапалена в олтара свещ
от дъхав восък.

Виж – ръми от свода розов аромат
и носи нещо топло и любовно.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021