Томишлав Раум – Облогът (Превод: Иван Иванов)

Томислав Раум е роден през 1958 г. Живее и работи в Загреб. Публикува поезия в сайтове и електронни списания. Негови стихове са превеждани на английски и български. Досега има две електронни книги с поезия: „Žalobna igra“ и „Sumračni hodnici“.

***

Седя на стола,
докато не потъна в морето.
Не мога да проумея гордостта на очевидното.

В безкрайната течност
настръхва от звуци
животно, пробудено в мрака.
В утробата му връзвам обувки.

Огромно ароматно дърво
гори със силата на неподвижно пътуване,
напоено с тежка прегръдка.

Може би това е знамение — тези кърпи мрак,
тези разрязани очи и замахът между бедрата,
сред възглавници, които те обгръщат,
в оттока, когато времето се плъзне по гърба ти,
когато трептящата светлина
избяга през пръстите,
в отражения върху масата,
а най-кръглият допир
проникне под кожата, в нервите,
в кръвта, в слузта,
капейки и отмервайки
капка и час.

***

Sjedim na stolici
sve dok ne utonem u more.
Dokučiti ne mogu gordost očiglednog.

U beskrajnoj tekućini
ježuri se od zvukova
životinja probuđena u mraku.
U njezinoj utrobi vezujem cipele.

Ogromno mirisno stablo
plamti snagom nepomičnog putovanja,
teškim zagrljajem nakvašeno.

Moglo bi to biti znamenje, te krpe mraka,
te zasječene oči i zamah među bedrima
sred jastuka što svija te,
u slivnik niz leđa kad sklizne vrijeme,
kad treperava svjetlost
pobjegne kroz prste
u odsjeve na stolu,
a najokrugliji dodir
pod kožu u živce,
u krv , u sluz
te otkapava
i otkucava
kap i sat.

***

Сива жица около бели жерави.
Прегоряла сивота на сивото вещество.
Плодът без плод.
Нито дума, нито стих, нито звук.

Потъва в мрака на плътта
безгласен тих червей,
върхът на тишината се срути в мътна жажда.
Езикът гори като храст от къпина.

***

Siva žica oko bijelih ždralova.

Pregorjelo sivilo sive tvari.

Bez ploda plod.

Ni riječ, ni stih, ni zvuk.

Tone u mrak mesa

bezglasni tihi crv,

vrh tišine urušio se u mutnu žeđ.

Jezik gori kao grm kupine.

***

Напомнете ми, моля,
как майка ми здраво ме държеше за ръце,
докато вървяхме с Исус из градината
сред безброй странни листа,
дяволът ме целуна по врата
и ме затъркаля като ябълка
надолу по сумрачния коридор.
Дланта ми все още е влажна,
светът е непонятен, не може
да бъде предаден с думи.

Баща ми израства като шести пръст
и заплашва черно-бялата ръкавица.
Трябва да му кажа каква радост
ми донесе цирковият плакат
със руините на храма и камилите,
полегнали в пясъка,
имаше желание
да забие ритъм на тенекиен барабан
в неделната утрин пред огромната шатра,
замислено да остави молитвеника,
и да не приеме Паскаловия облог.

***

Podsjetite me, molim vas, превод на български 

kako me mati čvrsto držala za ruke, 

dok smo hodali s Isusom po vrtu 

sred nebrojeno mnogo začudnog lišća, 

đavo me poljubio za vrat 

i zakotrljao kao jabuku niz sumračni hodnik. 

Dlan mi je i dalje vlažan, 

svijet nepojaman, ne da se 

prenijeti riječima. 

Moj otac izrasta kao šesti prst 

i prijeti crno-bijelom rukavicom. 

Moram mu reći kakvu mi je radost 

pričinio cirkuski plakat 

s ruševinama hrama i devama 

poleglim u pijesak, 

imao je želju 

zabubnjati u limeni bubanj 

u nedjeljno jutro ispred golemog šatora, 

zamišljeno odložiti molitvenik, 

ne pristati na Pascalovu okladu.

Превод: Иван Иванов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025