Светлозар Стоянов - Сам като труп

Светлозар Стоянов е автор е на два сборника разкази – „Втора класа” (2010) и „Гравюра от белези” (2014). С „Втора класа” печели „Южна пролет” за белетристика и Национална награда за дебют „Светлоструй”. С „Гравюра от белези”  е лауреат на Националната награда „Николай Хайтов” за млад автор. През 2015 г. Светлозар Стоянов се включи в Созополските семинари на Фондация „Елизабет Костова“.

Публикувал е свои разкази в списанията „Гранта”, „Биограф“, „Море” „Пламък”, чешкото „Роден край“ и украинското „Перевал“, казанлъшкото списание за литература и изкуство „Кула“, както и във вестниците „Труд”, „Преса”, „Литературен форум”, „Новинар” и др. Пише и поезия, рядко, макар упорито да отрича да е поет, за разлика от мнозина други, които отдавна си присвоиха тази титла.

Светлозар Стоянов е роден в Казанлък, но от 2012 г. живее и работи в София. Понастоящем е журналист във в. „Българска армия“.

ЕДИПОВ КОНТЕКСТ

Скаран съм с баща ми.
Майка скришом ме целува.
Кошмари сънувам. По Фройд.

ДОКАТО ЗАРЕЖДАШ ПИСТОЛЕТА

и поседнах на бордюра
хипарлив от умора
и брадясал
от дългото чакане

заболя ме гръбнакът
изтръпват краката
и костите щракат…
докато чакам

да смениш цвета
и мина светлозарен
по пешеходната пътека
под слънцето зелено

по пешеходната пътека
с широка крачка
като бийтълс
застрелян вместо ленън

МОРЕТО СЕ УДАВИ

Днес бе хубав ден:
сам като труп
с морето.

Бях напуснат бял плаж.
Бях камък бял.
Бях бяс, бяс и слънце.

И мида пукната бях.
И там в нея видях: пищеше,
сълзеше, потъна морето. 

СИТУАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯ

едни и същи
едни и същи
едни и същи

едно и също
едно и също
едно и също

вездесъщи са

като монах
в тибет
повтарям тази мантра

зациклил във
гнездото си отскача
лазера на диска

където парковете
зеят като гробища
и гълъбите зреят като гарвани

ХАЙКУ ЗА МЪЖЕ

не задържам никого
насила при себе си
дори косата на главата си

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021